Вой 
Алън Гинсбърг 

I 

Видях най-добрите умове на моето поколение унищожени от 
лудостта, гладуващи истеричнo голи, 
влачещи се по негърските улици на зазоряване, 
търсейки сърдита поредна доза, 
ангелоглави хипстъри горящи за древната райска 
връзка със звездното динамо в механизма на нощта, 
които бяха с бедността и парцалите и празните си очи и друсня 
заставени да седят до късно пушещи в свръхестествената 
тъмнина на студено-водните апартаменти плаващи по върховете на 
градовете и съзерцаващи джаза, които оголваха своите 
мозъци към Рая под Ел и виждаха Мохамедански 
ангели клатушкащи се по озарените покриви на квартирите, 
които преминаваха през университетите с лъчисти спокойни очи, 
халюциниращи Арканзас или Блейк-светлинна трагедия 
сред учениците на войната, 
които бяха изключени от академиите заради превъртането си и 
публикуваха гнусни оди на прозорците на своя 
череп, които се свиваха в необръснати стаи и по бельо, горяха 
парите си в кошчета за боклук и слушаха 
Терора право през стената, които бяха 
изритани право в пубисните си бради връщайки се от 
Ларедо с колан от марихуана и отивайки към Ню Йорк, 
които ядяха огън в рисувани хотели или пиеха терпентин на 
улица Парадайс, смърт, или пречистваха своите 
тела нощ след нощ, със сънища, с дрога, 
с разбудени кошмари,с алкохол,с курове и безкрайни чукания, 
превъзходно безразсъдни; улици с изтръпнали облаци и 
светкавици в ума скачащи към полюсите на 
Канада и Патерсън, осветяващи целия oбез- 
движен свят на Времето между 
Пейотните монолитности на зали, гробищни изгреви 
в задния двор до зеленото дърво, винени пиянства по покривите, 
градски витрини в рисково неоново чаено пътуване 
с примигващи светофари, слънчеви и лунни и дървесни 
вибрации в ревящите здрачавания на Бруклин, боклучави безсмислици 
и добродушния крал – лъч в съзнанието, 
които се оковаха в метрото за безкрайното 
возене на бензедрин от Батъри до свещения Бронкс, 
докато шумът на колела и на деца не ги събори 
право долу, изтръпнали и с разбити усти и 
очукани сурови мозъци с пресушена гениалност, 
в скучната светлина на Зоологическата Градина, 
които потъваха цяла нощ в подводната светлина при Бикфърд 
изплуваха навън и сядаха заради изветрялата бира след 
обяд в самотния бар Фугази, слушайки пукането 
на съдбата от водородния джубокс, 
които говореха непрекъснато седемдесет часа от паркa 
до леглото до бара до Белвю до музея до Бруклинския Мост, 
изгубен батальон на платонични сладкодумци скачащи 
през веранди и от пожарни изходи от первази на прозорци 
от Емпайър Стейт и към луната, крещейки празни приказки, 
бълвайки, шептейки факти и спомени и вицове 
и кик-ове в очната ябълка 
и шокове от болници и затвори и войни, 
цели разсъдъци се сливат, за да запомнят всичко от 7 дни 
и нощи с диамантени очи, месо за трупата на 
Синагогата застанала на паважа, 
които изчезнаха в затънтения Дзен на Ню Джърси оставяйки 
следа от двусмислени пощенски картички от Кметството 
на Атлантик Сити, страдащи от Източни изпотявания и 
Танжерскo пукане на костите и китайски мигрени заради 
отказване-отдрогата в Нюаркска сурово мебелирана стая, 
които бродеха насам и натам в полунощ около 
двора на ж.п. гари, чудейки се накъде да отидат, и отиваха, 
без да оставят разбити сърца, 
които палеха цигари във фургони фургони фургони стрелкащи се 
през снега по пътя си към тъжни ферми в праотечествената 
нощ, които учеха Плотин По Св. Йоан от Кръста телепатия 
и боп кабала, защото космосът инстинктивно вибрираше 
пред краката им в Канзас, 
които се усамотиха из улиците на Айдахо търсейки видения 
за индиански ангели, които бяха видения за индиански 
ангели, които помислиха, че са луди само когато Балтимор 
заблещука в свръхестествен екстаз, 
които скачаха в лимузини с Китаеца от Оклахома 
по импулса на зимния, среднощен, улично 
светлинен, малък градски дъжд, 
които се мъкнеха гладни и унили през Хюстън 
дирейки джаз или секс или супа и следваха 
брилянтния Испанец, с който да разговaрят за Америка 
и Вечността, една безнадеждна задача, и взеха кораб 
към Африка, които изчезнаха във вулканите на 
Мексико оставяйки зад себе си нищо освен сянка от джинси 
и лава и прах от поезия разпръснати в огненото 
място Чикаго, които се появиха на Западното Крайбрежие разследвайки 
Ф.Б.Р. с бради и шорти, с големи пацифистки 
секси очи и с тяхната загоряла кожа подминаваха нераз- 
бираеми брошури, които прогаряха цигарени дупки по ръцете 
си протестирайки срещу наркотичната, 
тютюнева мъгла на Капитализма,които разпространяваха Суперкомунистически памфлети на Юниън Скуер 
плачейки и събличайки се, докато сирените 
от Лос Аламос стенеха срещу тях, те стенеха и 
срещу Уол и фериботът на Стейтън Айлънд също 
стенеше, които грохнаха плачейки в бели гимнастически салони, 
голи и треперещи пред механизма на други скелети, 
които захапваха детективи за врата и кряскаха с наслада 
в полицейски коли без да има извършено престъпление освен 
тяхната собствена дива, къкреща педерастия и интоксикация, 
които виеха седнали на своите колене в метрото и бяха 
издърпани от покрива размахвайки гениталии и ръкописи, 
които се оставяха да бъдат чукани в задника от непорочни 
мотоциклетисти и пищяха от удоволствие, 
които духаха на и им беше духано от тези човешки серафими, 
моряците, милувки на Атлантическа и Карибска любов, 
които се ебяха в зори в здрач в розовите 
градини и в тревата на обществените паркове и 
в гробищата разпръсквайки свободно спермата си към 
всеки, който можеше да дойде, 
които хълцаха безкрайно, опитвайки се да се кикотят, но накрая 
ридаеха зад преградата на някоя Турска Баня, 
когато русият и гол ангел се появи да ги прониже с меч, 
които изгубиха любовниците си заради 3те опърничави на съдбата, 
еднооката опърничава на хетеросексуалния долар, 
еднооката опърничава, която намига от утробата 
и еднооката опърничава, която не прави нищо друго освен 
да си седи на задника и да кълца златните мозъчни 
нишки на занаятчийския си тъкачен стан, 
които копулираха екстатично и ненаситно с бутилка от 
бира с любим с пакет цигари със свещ и падаха от леглото и продължаваха 
на пода и надолу през коридора и така докато не припаднат до стената с видение за невероятната путка и свършваха 
избягвайки с последната капка на съзнанието, 
които са облекчавали сливите на милиони момичета треперещи 
в залеза и са били със зачервени в сутринта очи, 
но готови да облекчат и сливата на слънцето - изгряващо, 
бързо преминаващи задници през хамбари и после голи в езерото, 
които тръгнаха да блудстват из Колорадо в безчетни 
откраднати нощни коли, Н.К., таен герой на тези 
поеми, расов жребец и Адонис от Денвър – веселие 
в памет на безбройните му чукания с момичета 
в празни парцели и ресторантски дворове, между разнебитени 
редове в киното, на планински върхове и в пещери или със 
сухи сервитьорки с познати, самотни крайпътно повдигнати 
фусти и особено в солипстично скритите тайнства 
на кенефите по бензиностанции и също по алеите на родния град, 
които глъхнеха в просторни, долни кина и бяха променяни в 
халюцинациите си и се събуждаха в ненадеен Манхатън и 
се вдигаха сами от сутерените си с махмурлук от 
безсърдечното Токайско Вино и от ужасите на Трето 
Авеню – железни мечти и се запрепъваха към бюрата 
по труда, които ходеха цяла нощ с обувки пълни с кръв по 
покритите със сняг докове чакайки врата в 
Ийст Ривър да се отвори към стая пълна с пара и опиум, 
които правеха велики самоубийствени драми по квартирите 
на стръмните брегове на Хъдзън под военния 
син прожектор на луната и техните глави ще 
бъдат коронясани в забравата с лавър, 
които ядяха агнешката яхния на въображението или смилаха 
морския рак на мътното, мръсно дъно на реките на 
Бауъри, които плачеха заради романтиката на 
улиците със своите ръчни колички пълни с лук и лоша музика, 
които седяха в кутии, дишайки в тъмното под 
моста и ставаха, за да направят клавесини на 
таваните си, които кашляха на шестия етаж в Харлем увенчани 
с пламък под туберкулозното небе обградено 
от оранжевите щайги на теологията, 
които драскаха цяла нощ вкаменени и търкалящи се около 
тавански заклинания – в жълтата сутрин бяха само 
станси от глупости, които готвеха гниещи животни 
бял дроб сърце крака опашка борш и тортили мечтаещи за непоквареното вегетарианско кралство, 
които се гмуркаха под камионите за месо в търсене 
на яйце, които хвърляха часовниците си от покрива, 
за да дадат гласа си за Вечност извън Времето и будилници 
падаха на техните глави всеки ден от това десетилетие, 
които три пъти подред си рязаха китките, но неуспешно, 
отказаха се и се принудиха да отворят антиквариати, където си мислеха, че остаряват 
и плачеха, които бяха изгорени живи в праведните си фланелени костюми на Медисън Авеню 
между взривове от оловни стихове и пияното дрънчене 
на железните полкове на модата и нитроглицеринените 
писъци на рекламните феи и синапеният газ гризу на зловещо 
интелигентни редактори или пък бяха сгазени 
от пияните таксита на Абсолютната Реалност, 
които скачаха от Бруклинския Мост това се случи наистина 
и тръгваха нанякъде непознати и забравени 
в призрачната замаяност на Чайнатаун супени алеи 
пътища и пожарни и нито една безплатна бира, 
които пееха от отчаяние през прозорците си, падаха 
от прозореца на метрото, скачаха в кирливия Пасаик, 
нахвърляха се на негри, плачеха по улицата, 
танцуваха боси по счупени винени чаши чупеха 
грамофонни плочи с носталгичен Европейски 
Немски джаз от 30те свършваше уискито и 
повръщаха в кървавата тоалетна пъшкайки, 
стонове в ушите им и гърмежа на колосални парни свирки, 
които пердашеха един към друг по магистралите на стари 
пътувания, към форсираната Голгота килийна самота 
и стража или Бирмингамско джаз въплъщение, 
които караха 72 часа по пресечена местност, за да разберат 
дали аз съм имал видение или ти си имал или той е имал 
видение да открие Вечността, които пътуваха до Денвър, 
които умираха в Денвър, които се връщаха в 
Денвър и чакаха напразно, които 
бдяха над Денвър и се умисляха в Денвър и се уединяваха в 
Денвър и накрая си тръгнаха надалеч, за да открият 
Времето и сега Денвър е унил заради своите герои, 
които падаха на колене в безнадеждни катедрали молейки 
се за взаимно спасение и светлина и гърди, 
докато душата не освети косата си за секунда, 
които се сгромолясаха през умовете си в затвора чакайки за 
невъзможните престъпници със златни глави и 
чарът на реалността в техните сърца, които пееха сладък 
блус на Алкатраз, които се оттеглиха 
в Мексико да култивират навик или в Скалистите 
планини умилостивяваха Буда или в Танжер при момчета 
или в Южния Пасифик при черния локомотив или 
в Харвард, в Нарцис, в Уудуон или към 
венеца с маргаритки или гроба, които искаха процеси 
за вменяемост обвинявайки радиото в хипнотизъм и бяха 
оставени с лудостта и своите ръце и обесено жури, 
които хвърляха картофена салата в ГКНЙ на лекции 
за Дадаизма и впоследствие се показваха на 
гранитните стъпала на лудницата с бръснати глави 
и арлекинена реч за самоубийство, искащи мигновена лоботомия, 
но вместо това им дадоха бетонната празнота на инсулин 
Метразол електричество хидротерапия психотерапия 
трудова терапия пинг-понг и амнезия, 
които в сериозен протест катурнаха само една, символична 
пинг-понг маса, оставайки за кратко в кататония, 
завръщащи се след години, наистина плешиви, само с перука 
от кръв и сълзи и пръсти и ето - видима е съдбата на луд 
човек в приютите на смахнатите градове на Изтока, 
Пилгрим Стейтски Рокландски и Грейстоунски ембрионални 
зали, потракващи с ехото на душата, рок & рол-ейки се в полунощната самота на пейкадолмен-област 
на любовта , сънувайки живота като кошмар, 
телата се превръщат в камъни, тежки колкото луната, 
с майка най-накрая ***** и последната фантастична книга 
изхвърлена през квартирния прозорец и последната 
врата затворена в 4 сутринта и последния телефон 
затръшнат като отговор в стената и последната мебелирана 
стая изпразнена до последното парче от 
менталната й мебелировка, жълта хартиена роза усукана 
около телена закачалка в килера и даже това 
въображаемо, единствено и само надеждно малко парче 
халюцинация – 
ах, Карл, когато ти не си в безопасност и аз не съм и 
сега наистина си в тоталната животинска супа на 
времето – 
и които бягаха заради това по заледените улици обсебени 
от внезапното пламване на алхимията на употребата 
на елипсата на каталога на метъра и на вибриращия самолет, 
които сънуваха и въплътиха дупки във Времето и Пространството 
през съпоставени образи и хванаха в капан 
архангела на душата между 2 визуални образа 
и свързаха стихийните глаголи и сложиха съществителното 
и тирето на съзнанието в едно скачайки 
с чувство на Pater Omnipotens Aeterna Deus, 
за да пресъздадат синтаксиса и стъпката на бедната човешка 
проза и да застанат пред теб онемели и интелигентни 
и тресящи се от срам, отхвърляйки все още да изповядат 
душата си и да се приспособят към ритъма 
на мисълта в нейната гола и безкрайна глава, 
лудият скитник и ангел бийт във Времето, неизвестен, 
но нахвърлящ тук това, което може би би останало 
да се каже във времето след смърт 
и се издигнаха превъплътени в призрачните дрехи от джаз в 
златната рогова сянка на бенда издухаха 
страданието от американския гол за любов мозък в 
един ели ели ламма ламма сабакхтани* саксофонен 
рев, който разтърси градовете до последното радио 
с абсолютното сърце на поемата на живот заколен 
от техните собствени тела ставащ за ядене и след хиляда години. 

* предсмъртните думи на Исус Христос 


I I 

Какъв сфинкс от цимент и алуминий разби и отвори 
техните черепи и изяде техните мозъци и въобра- 
жение? 
Молох! Самота! Мръсотия! Грозота! Кофи и недо 
стижими долари! Пищящи деца под 
стълбищата! Момчета ридаят в армиите! Стари мъже 
реват в парковете! 
Молох! Молох! Кошмарът за Молох! Молох 
недолюбващият! Смахнатият Молох! Молох, тежкият 
съдник на хората! 
Молох, неразбираемият затвор! Молох, 
бездушевни кръстосани затворнически кости и Конгрес 
на скръбта! Молох, чиито сгради са присъда! 
Молох, огромният камък на войната! Молох, сгов нените правителства! 
Молох, чийто ум е чистокръвен механизъм! Молох, чиято 
кръв са бързащи пари! Молох, чиито пръсти 
са десет армии! Молох, чиято гръд е канибалско динамо! 
Молох, чието ухо е пушеща гробница! 
Молох, чиито очи са хиляда слепи прозореца! 
Молох, чиито небостъргачи стоят по дългите 
улици като безкрайни Йехови! Молох, чиито фабрики 
сънуват и крякат в мъглата! Молох, чиито 
високи комини и антени увенчават градовете! 
Молох, чиято любов е безкраен петрол и скала! Молох, 
чиято душа е електричество и банки! Молох, 
чиято бедност е спектърът на гениалността! Молох, 
чиято съдба е облак от безполов водород! 
Молох, чието име е Разум! 
Молох, в който аз самотен седя! Молох, в който аз сънувам 
Ангели! Луд съм в Молох! Ближещ курове в 
Молох! Безлюбовен и без мъж в Молох! 
Молох, който рано проникна в душата ми! Молох, в който 
аз съм само съзнание без тяло! Молох, 
който ме изкара изплашен от естествения ми екстаз! 
Молох, който аз изоставям! Пробуден в Молох! 
Светлина се процежда от небето! 
Молох! Молох! Роботски апартаменти! невидими предградия! 
скелетна съкровищница! слепи столици! демонични 
индустрии! призрачни нации! непобедими луди 
къщи! гранитни пишки! чудовищни бомби! 
Те счупиха гърбовете си издигайки Молох към Рая! Паважи, 
дървеса, радиа, тонове! повдигащи града към 
Рая, който съществува и е навсякъде около нас! 
Видения! поличби! халюцинации! чудеса! екстази! 
са профучели през Американската река! 
Мечти! обожания! озарения! религии! целият 
лодкарски товар на чувствителните лайна! 
Внезапни пробиви! през реката! первания и разпвания! 
са останали под потопа! Издигания! Епифании! Безнадеждности! 
Десет години животински писъци и самоубийства! 
Умове! Нови любови! Луда генерация! долу, върху скалите на времето! 
Истински, свещен смях в реката! Те видяха всичко! дивите 
очи! свещените викове! Те казаха сбогом! 
Те скочиха от покрива! към самота! размахвайки! 
носейки цветя! Надолу към реката! и в улицата! 



I I I 

Карл Соломон! Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти си по-луд от мен 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където трябва да се чувстваш много странно 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където подражаваш на духа на майка ми 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти уби своите дванадесет секретарки 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти се смееш на невидим хумор 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където сме велики писатели на същата ужасна 
пишеща машина 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където положението ти стана сериозно 
и го съобщиха по радиото 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където уменията на черепа вече не допускат 
червеите на усещанията 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти пиеш чай от гърдите на 
старите моми от Ютика 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти измайстори върху телата на мед.сестрите си 
харпиите на Бронкс 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти крещиш в усмирителна риза, 
че губиш истинската игра на пинг-понг от 
бездната 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където хлопаш по кататоничното пиано душата 
е невинна и безсмъртна не трябва никога да умира 
небожествена в оръжейна лудница 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където още 50 шока никога няма да върнат душата 
в тялото ти след нейното скитане по 
кръстопътя на празнотата 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където обвиняваш докторите си в лудост и 
в заговор за Юдейска социалистка революция срещу 
фашистката национална Голгота 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където ти ще разделиш небесата на Лонг Айлънд 
и ще възкресиш своя жив човешки Исус от 
свръхчовешката гробница 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където има двайсет и пет хиляди луди дру- 
гари, които всички заедно пеят последните строфи на Интернационала 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където се прегръщаме и целуваме Съединените Щати под 
нашите чаршафи Съединените Щати които кашлят цяла 
нощ и няма да ни оставят да спим 
Аз съм с теб в Рокланд, 
където се събуждаме наелектризирани извън комата 
от собствените ни души самолети фучат над покрива 
те са дошли да пуснат отгоре ни ангелски бомби 
болницата се самопросветлява въображаеми стени падат 
О мършави легиони бягат навън О звезден 
пайетен шок на пощадата вечната война е 
тук О победа забрави бельото си ние сме свободни 
Аз съм с теб в Рокланд, 
в сънищата ми ти крачиш капещ след морско 
пътешествие по шосето през Америка в сълзи 
към вратата на моята колиба в Западната нощ